13 jul 2007, 14:01

БЕЗ ТЕБ 

  Poesía
969 0 13
 

                       БЕЗ ТЕБ


Притъмнял - щом гасне пак Света,

когато сам без Теб пронизва ме тъгата,

аз багри ще посипя, килим ще изтъка,

от спомен мил с боите на дъгата.


И ще възкръсне пак простор огрян.

И лято пъстрооко мене ще поиска.

Ще те видя аз в момичешкия свян

на слънчоглед, преди да се разлисти...


И сетил утро във очите ти кафяви,

как босо ходи в самодивската си тога,

ще те целуна пак и тихо ще оставя

две жарки думи с всичкия си огън.


20.04.07.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??