БЕЗ ТЕБ
БЕЗ ТЕБ
Притъмнял - щом гасне пак Света,
когато сам без Теб пронизва ме тъгата,
аз багри ще посипя, килим ще изтъка,
от спомен мил с боите на дъгата.
И ще възкръсне пак простор огрян.
И лято пъстрооко мене ще поиска.
Ще те видя аз в момичешкия свян
на слънчоглед, преди да се разлисти...
И сетил утро във очите ти кафяви,
как босо ходи в самодивската си тога,
ще те целуна пак и тихо ще оставя
две жарки думи с всичкия си огън.
20.04.07.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
