БЕЗ ТЕБ
Притъмнял - щом гасне пак Света,
когато сам без Теб пронизва ме тъгата,
аз багри ще посипя, килим ще изтъка,
от спомен мил с боите на дъгата.
И ще възкръсне пак простор огрян.
И лято пъстрооко мене ще поиска.
Ще те видя аз в момичешкия свян
на слънчоглед, преди да се разлисти...
И сетил утро във очите ти кафяви,
как босо ходи в самодивската си тога,
ще те целуна пак и тихо ще оставя
две жарки думи с всичкия си огън.
20.04.07.
© Ивайло Яков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
