15 abr 2007, 21:39

Без теб

  Poesía
2.1K 0 4

Без теб


Скръб безкрайно черна, като смъртта,

обзе съзнанието ми и в сълзи от кръв

душата ми удави.

И сърцето ми, едвам туптящо,

колкото да съм жив остави.

Мъгла от болка в черно було очите ми закри

и сълзи от мъка - локва в краката ми направи.

Езикът ми изсъхнал, безполезен във устата

и не мога болката си да изкажа.

На колене, ръце в молитва аз заключвам и очи без взор

нагоре вдигам, че без теб дали ще мога да живея аз?

Едва ли!

До тебе думите ми ще достигнат,

но не така,

но не такива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тръмс Гърков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...