Без теб
Без теб
Скръб безкрайно черна, като смъртта,
обзе съзнанието ми и в сълзи от кръв
душата ми удави.
И сърцето ми, едвам туптящо,
колкото да съм жив остави.
Мъгла от болка в черно було очите ми закри
и сълзи от мъка - локва в краката ми направи.
Езикът ми изсъхнал, безполезен във устата
и не мога болката си да изкажа.
На колене, ръце в молитва аз заключвам и очи без взор
нагоре вдигам, че без теб дали ще мога да живея аз?
Едва ли!
До тебе думите ми ще достигнат,
но не така,
но не такива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тръмс Гърков Всички права запазени
6...
