Без теб
Без теб
Скръб безкрайно черна, като смъртта,
обзе съзнанието ми и в сълзи от кръв
душата ми удави.
И сърцето ми, едвам туптящо,
колкото да съм жив остави.
Мъгла от болка в черно було очите ми закри
и сълзи от мъка - локва в краката ми направи.
Езикът ми изсъхнал, безполезен във устата
и не мога болката си да изкажа.
На колене, ръце в молитва аз заключвам и очи без взор
нагоре вдигам, че без теб дали ще мога да живея аз?
Едва ли!
До тебе думите ми ще достигнат,
но не така,
но не такива.
© Тръмс Гърков All rights reserved.
6...
