Apr 15, 2007, 9:39 PM

Без теб

  Poetry
2.1K 0 4

Без теб


Скръб безкрайно черна, като смъртта,

обзе съзнанието ми и в сълзи от кръв

душата ми удави.

И сърцето ми, едвам туптящо,

колкото да съм жив остави.

Мъгла от болка в черно було очите ми закри

и сълзи от мъка - локва в краката ми направи.

Езикът ми изсъхнал, безполезен във устата

и не мога болката си да изкажа.

На колене, ръце в молитва аз заключвам и очи без взор

нагоре вдигам, че без теб дали ще мога да живея аз?

Едва ли!

До тебе думите ми ще достигнат,

но не така,

но не такива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тръмс Гърков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...