Денят започна тих и омърлушен
и черен като чашата с кафе;
и гълъбът, обикновено сгушен
под стряхата, не щеше да кълве.
Постелята бе празна и студена
и скърцаше по пода тишина.
Юздите свои времето надена
и тръгна си... Остави ме сама.
Увисна въздухът във безтегловност,
душата ми бе цяла лабиринт;
затворих вътре всякаква условност,
потеглих към живота пак на спринт. ...