27.01.2011 г., 11:13 ч.

Без тебе 

  Поезия » Любовна
1105 0 10

 

 

Денят започна тих и омърлушен

и черен като чашата с кафе;

и гълъбът, обикновено сгушен

под стряхата, не щеше да кълве.

 

Постелята бе празна и студена

и скърцаше по пода тишина.

Юздите свои времето надена

и тръгна си... Остави ме сама.

 

Увисна въздухът във безтегловност,

душата ми бе цяла лабиринт;

затворих вътре всякаква условност,

потеглих към живота пак на спринт.

 

Ще бъде друг, различен, и без тебе;

без цвят ще бъдат цветовете вън.

Крилете ще ми бъдат непотребни

и няма да ехти камбанен звън.

 

Денят ще бъде облачен и зимен,

прозорецът ще се нашари с сняг.

Във него ще проправям пак пъртина,

без теб ще тръгва новият ми впряг.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Нарисувала" си прелестен стих, Ани!!!
    Прегръщам те, миличка!
  • Много искрено, силно и истинско! Познато на всеки чувство, но изказано от теб е толкова завладяващо и живо!Поздрав!
  • "Юздите свои времето надена
    и тръгна си... Остави ме сама."

    Много силен образ!
    Цялото е много въздействащо.
    Поздрав!
  • Тъжно! Но прекрасно написано!
  • браво
  • Ще бъде друг, но по-хубав ли ще бъде?
    Все пак по-важното е да го има.
    Поздрави!
  • ВЕЛИКОООО!!!!!!!!
  • ... от чашата с кафе - черната опашка на деня се вие,
    но нали, гълъбът, под стряхата ти още обич свива...

    Впряг от мечти - докоснати, Ани...
  • Душата ти е щурец болен от грип!Днес съм на щура вълна,поздрав за много готиния стих!!!
  • понякога денят не се познава по утрото, Анчо...
    желая ти една страстна и пълна с обич вечер...
    и нека утрото отново да е обично...
    с чашка топло кафе за двама...!!!

    много силно те прегръщам...!!!

Предложения
: ??:??