Без тебе
Денят започна тих и омърлушен
и черен като чашата с кафе;
и гълъбът, обикновено сгушен
под стряхата, не щеше да кълве.
Постелята бе празна и студена
и скърцаше по пода тишина.
Юздите свои времето надена
и тръгна си... Остави ме сама.
Увисна въздухът във безтегловност,
душата ми бе цяла лабиринт;
затворих вътре всякаква условност,
потеглих към живота пак на спринт.
Ще бъде друг, различен, и без тебе;
без цвят ще бъдат цветовете вън.
Крилете ще ми бъдат непотребни
и няма да ехти камбанен звън.
Денят ще бъде облачен и зимен,
прозорецът ще се нашари с сняг.
Във него ще проправям пак пъртина,
без теб ще тръгва новият ми впряг.
© Анахид Чальовска All rights reserved.
