Без топла длан

20 oct 2006, 22:53

Poesía

589 0 8

Като дърво без корен
е сърцето,
нестоплено
в деня от топла длан.
Зареяно в праха на битието,
само е прах - безцелно разпилян.
И то - като безмълвно огледало
сълзите отразява в своя лик,
побира болка в крехкото си тяло,
но е безсилно да отрони звук...
Само
в сълзи и мъка се стопява - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без топла длан

Искате да прочетете повече?

Propuestas