megans (Магдалена Василева)
108 818
20.10.2006 г., 22:53 ч.

Без топла длан 

  Поезия
513 0 8
Като дърво без корен
е сърцето,
нестоплено
в деня от топла длан.
Зареяно в праха на битието,
само е прах - безцелно разпилян.
И то - като безмълвно огледало
сълзите отразява в своя лик,
побира болка в крехкото си тяло,
но е безсилно да отрони звук...
Само
в сълзи и мъка се стопява -
на тиха скръб в огъня гори.
Потъва в мрак, но нищо не издава -
не трепват огледалните очи...
Безсилно е
в тази своя сила
да крие болка във плътта си тленна -
да крие в душата си унила
останките на обичта безценна...
и спомени за рухнали мечти...
В тъга и бол то пак безспир тупти
...и смее се, дори когато плаче...
едно сърце - изгубено сираче,
отдало на живота кървав дан
и смръзнало в деня без топла длан...

© Магдалена Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубав!!!
  • мисля, че е по-добре: "В тъга и болка пак безспир тупти"
  • И аз му се възхищавам и много го харесвам!
  • Ванина ,усетила си че този стих е силно повлиян от поезията на Дамян Дамянов , а факта че го свързваш по този начин ме кара да мисля ,че този стих наистина има качества.Дамян Дамянов е поетът от който аз искрено и безрезервно се възхищавам...дори и сега когато го няма между нас. Благодаря на всички за коментарите !
  • Тъжно...
    Поздравления!
  • Хареса ми!
  • Какво стоплило туй сърце кораво,нестоплено в живота никой път?
    Една ръка накарала тогава сълзи от кървав поглед да текат.Една ръка по-топла от огнище...Поздрав!!!
  • Много тъжни емоции внушават думите...
    Красиво пресъздаваш чувствата на сърцето! Поздрав!
Предложения
: ??:??