Oct 20, 2006, 10:53 PM

Без топла длан 

  Poetry
594 0 8
Като дърво без корен
е сърцето,
нестоплено
в деня от топла длан.
Зареяно в праха на битието,
само е прах - безцелно разпилян.
И то - като безмълвно огледало
сълзите отразява в своя лик,
побира болка в крехкото си тяло,
но е безсилно да отрони звук...
Само
в сълзи и мъка се стопява - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??