Без топла длан
723
0
8
Като дърво без корен
е сърцето,
нестоплено
в деня от топла длан.
Зареяно в праха на битието,
само е прах - безцелно разпилян.
И то - като безмълвно огледало
сълзите отразява в своя лик,
побира болка в крехкото си тяло,
но е безсилно да отрони звук...
Само
в сълзи и мъка се стопява -
на тиха скръб в огъня гори.
Потъва в мрак, но нищо не издава -
не трепват огледалните очи...
Безсилно е
в тази своя сила
да крие болка във плътта си тленна -
да крие в душата си унила
останките на обичта безценна...
и спомени за рухнали мечти...
В тъга и бол то пак безспир тупти
...и смее се, дори когато плаче...
едно сърце - изгубено сираче,
отдало на живота кървав дан
и смръзнало в деня без топла длан...
е сърцето,
нестоплено
в деня от топла длан.
Зареяно в праха на битието,
само е прах - безцелно разпилян.
И то - като безмълвно огледало
сълзите отразява в своя лик,
побира болка в крехкото си тяло,
но е безсилно да отрони звук...
Само
в сълзи и мъка се стопява -
на тиха скръб в огъня гори.
Потъва в мрак, но нищо не издава -
не трепват огледалните очи...
Безсилно е
в тази своя сила
да крие болка във плътта си тленна -
да крие в душата си унила
останките на обичта безценна...
и спомени за рухнали мечти...
В тъга и бол то пак безспир тупти
...и смее се, дори когато плаче...
едно сърце - изгубено сираче,
отдало на живота кървав дан
и смръзнало в деня без топла длан...
© Магдалена Василева All rights reserved.
