13 dic 2025, 21:05

Без заглавие

  Poesía
26 0 0

И тази нощ отново те сънувах

Ефирна като приказна мечта!

И в сънищата с тебе аз пътувах

и откривах своята съдба!

Не исках да си тръгваш със зората,

на слънцето със първите лъчи!

Не исках да съм сам във тишината

под погледа на хиляди звезди!

Аз утре вечер пак ще те сънувам

защото ти си в моето сърце!

Ала душата ми за теб жадува

както за суша корабът в море!

Изгрее ли луната в тъмнината

се раждат хиляди надежди и мечти!

Нощта прегръща нежно пак земята

и я целува с хиляди звезди!

 

13.12.2025 г.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...