13 дек. 2025 г., 21:05

Без заглавие

27 0 0

И тази нощ отново те сънувах

Ефирна като приказна мечта!

И в сънищата с тебе аз пътувах

и откривах своята съдба!

Не исках да си тръгваш със зората,

на слънцето със първите лъчи!

Не исках да съм сам във тишината

под погледа на хиляди звезди!

Аз утре вечер пак ще те сънувам

защото ти си в моето сърце!

Ала душата ми за теб жадува

както за суша корабът в море!

Изгрее ли луната в тъмнината

се раждат хиляди надежди и мечти!

Нощта прегръща нежно пак земята

и я целува с хиляди звезди!

 

13.12.2025 г.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...