13.12.2025 г., 21:05

Без заглавие

25 0 0

И тази нощ отново те сънувах

Ефирна като приказна мечта!

И в сънищата с тебе аз пътувах

и откривах своята съдба!

Не исках да си тръгваш със зората,

на слънцето със първите лъчи!

Не исках да съм сам във тишината

под погледа на хиляди звезди!

Аз утре вечер пак ще те сънувам

защото ти си в моето сърце!

Ала душата ми за теб жадува

както за суша корабът в море!

Изгрее ли луната в тъмнината

се раждат хиляди надежди и мечти!

Нощта прегръща нежно пак земята

и я целува с хиляди звезди!

 

13.12.2025 г.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...