Dec 13, 2025, 9:05 PM

Без заглавие

  Poetry
21 0 0

И тази нощ отново те сънувах

Ефирна като приказна мечта!

И в сънищата с тебе аз пътувах

и откривах своята съдба!

Не исках да си тръгваш със зората,

на слънцето със първите лъчи!

Не исках да съм сам във тишината

под погледа на хиляди звезди!

Аз утре вечер пак ще те сънувам

защото ти си в моето сърце!

Ала душата ми за теб жадува

както за суша корабът в море!

Изгрее ли луната в тъмнината

се раждат хиляди надежди и мечти!

Нощта прегръща нежно пак земята

и я целува с хиляди звезди!

 

13.12.2025 г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...