29 jun 2016, 1:17  

...Без заглавия...

950 3 13

 

...Без заглавия...

 

Обичам намръщените,

но слънчеви сутрини,

струята лъчи,

така безкрайна

обгръщаща деня ми...

звездите, които

виждам и тогава,

защото съм влюбена...

 

Обичам веселите вечери,

нощния бриз,

новите вселени и светове,

дивите цветя ...

старите песни,

балади от вчера и днес,

от утре дори...,

любовта, която я има,

имам я и ме има...

 

Обичам и когато в следобедите

приспи ме сърцето ти,

разкаже ми приказка,

и ме събуди реалността...

 

Просто да се увиеш в мен,

и аз в теб,

в свободата...

да ме докоснеш с душата,

да усетя в себе си

съществото ти...

 

Обичам когато

ръцете ти

се хващат за ръцете ми,

когато очите ти

се оглеждат в моите...,

когато ласките ти 

милват милувките ми...

и живота оказва се поезия...

 

Обичам...,

когато ме целуваш с тези устни,

създадени от

нектар и сладък мед,

и ме погубваш във дъха си,

като само ти го можеш,

рисувайки

въздишките ми,

шепота и ехото...

 

Благословена е тази

неутолима жажда

в душата,

която ни води и съпровожда

и след края на света,

за да се запознаем

с любовта,

във всичките и аспекти,

всичките и тези и идеи,

всичките и посоки

и страни...,

 

със всичките и лудости

и бели,

със всичките и мъки

и със безценните и

радости неземни...

и привилегията

и волята

да се насладим

на нейните безплатни рецепти

без титли и...

без заглавия...

 

само аз и ти ,

в споделеността,

в отдадеността,

в единността,

наречена любов!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....