...Без заглавия...
...Без заглавия...
Обичам намръщените,
но слънчеви сутрини,
струята лъчи,
така безкрайна
обгръщаща деня ми...
звездите, които
виждам и тогава,
защото съм влюбена...
Обичам веселите вечери,
нощния бриз,
новите вселени и светове,
дивите цветя ...
старите песни,
балади от вчера и днес,
от утре дори...,
любовта, която я има,
имам я и ме има...
Обичам и когато в следобедите
приспи ме сърцето ти,
разкаже ми приказка,
и ме събуди реалността...
Просто да се увиеш в мен,
и аз в теб,
в свободата...
да ме докоснеш с душата,
да усетя в себе си
съществото ти...
Обичам когато
ръцете ти
се хващат за ръцете ми,
когато очите ти
се оглеждат в моите...,
когато ласките ти
милват милувките ми...
и живота оказва се поезия...
Обичам...,
когато ме целуваш с тези устни,
създадени от
нектар и сладък мед,
и ме погубваш във дъха си,
като само ти го можеш,
рисувайки
въздишките ми,
шепота и ехото...
Благословена е тази
неутолима жажда
в душата,
която ни води и съпровожда
и след края на света,
за да се запознаем
с любовта,
във всичките и аспекти,
всичките и тези и идеи,
всичките и посоки
и страни...,
със всичките и лудости
и бели,
със всичките и мъки
и със безценните и
радости неземни...
и привилегията
и волята
да се насладим
на нейните безплатни рецепти
без титли и...
без заглавия...
само аз и ти ,
в споделеността,
в отдадеността,
в единността,
наречена любов!
© Лили Вълчева All rights reserved.
