29.06.2016 г., 1:17  

...Без заглавия...

955 3 13

 

...Без заглавия...

 

Обичам намръщените,

но слънчеви сутрини,

струята лъчи,

така безкрайна

обгръщаща деня ми...

звездите, които

виждам и тогава,

защото съм влюбена...

 

Обичам веселите вечери,

нощния бриз,

новите вселени и светове,

дивите цветя ...

старите песни,

балади от вчера и днес,

от утре дори...,

любовта, която я има,

имам я и ме има...

 

Обичам и когато в следобедите

приспи ме сърцето ти,

разкаже ми приказка,

и ме събуди реалността...

 

Просто да се увиеш в мен,

и аз в теб,

в свободата...

да ме докоснеш с душата,

да усетя в себе си

съществото ти...

 

Обичам когато

ръцете ти

се хващат за ръцете ми,

когато очите ти

се оглеждат в моите...,

когато ласките ти 

милват милувките ми...

и живота оказва се поезия...

 

Обичам...,

когато ме целуваш с тези устни,

създадени от

нектар и сладък мед,

и ме погубваш във дъха си,

като само ти го можеш,

рисувайки

въздишките ми,

шепота и ехото...

 

Благословена е тази

неутолима жажда

в душата,

която ни води и съпровожда

и след края на света,

за да се запознаем

с любовта,

във всичките и аспекти,

всичките и тези и идеи,

всичките и посоки

и страни...,

 

със всичките и лудости

и бели,

със всичките и мъки

и със безценните и

радости неземни...

и привилегията

и волята

да се насладим

на нейните безплатни рецепти

без титли и...

без заглавия...

 

само аз и ти ,

в споделеността,

в отдадеността,

в единността,

наречена любов!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...