radiola (Рада Димова)
176 3129
19 abr 2016, 19:51  

Безболезнено 

  Poesía
844 0 20

 

                                    Не вали...И не ми е любовно.

                                    Меко слънце се крие зад хълма

                                    и не ми е, даже никак виновно,

                                    че очите ми с пролет са пълни.

 

                                    Не сънувам, този път не сънувам,

                                    стига сънища, вече е светло,

                                    покрай шарени къщи пътувам

                                    и е топло, и ярко, и цветно...

 

                                    Не боли...И дори не съм тъжна,

                                    нося маркова бронежилетка...

                                    Че е евтина няма да лъжа –

                                    заплатих най-високата сметка!

 

                                    Не е тежка...И свиквам със нея...

                                    Нещо крехко остана отвън

                                    и се уча така да живея –

                                    безболезнено, като в лош сън!

 

 

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Щом е преболяло, очаквай нова любов! С бронежилетка или без, пролетта е тук и носи трепети. Желая ти ги!
  • Често плащаме висока цена но си заслужава Хареса ми стиха. Поздрав!
  • Не, Людмиле, бронежилетката не е демонстриране на друго лице, а защита...Изработена и получена след много рани – човек, ако е достатъчно силен си изработва такава защитна стена.И там до известна степен се чувства добре, опазен от нови разрушителни емоции, водещи със себе си обикновено много болка. Безболезнено е там, но равно, безчувствено, което си е чист ад според мен! Благодаря за коментарите!
  • Двойното отрицание в първия куплет е насочено към душевни състояния, които обикновено сме свикнали да възприемаме заедно. Ти ги отделяш. Получава се малко странно, но мисля, че разбирам и този емоционален продукт.
    Бронежилетката... Тя е, един вид, демонстрирано от нас друго лице. Със защитна функция, разбира се. Колкото е "по-скъпа" бронята, колкото по-дълго я носим, толкова по-голям е и рискът тя да измести истинското ни "аз". Е, ако това се случи, навярно "аз-ът" не е бил достатъчно зрял.
  • И аз мисля като другите!
  • Браво и от мен!
  • Силни аплодисменти!
  • Прескъпо плащаме за миг безболезненост... развълнува ме твоя стих, Ради!
  • Прекрасно е!
  • Благодаря ти, Валя! Джу, ще се оглеждам за някоя щастлива котка и видя ли я, веднага ще я посрещна!
  • Пролетно да ти е
  • Едно щастийце с котешки стъпки се придвижва към теб, но е още несигурно, посрещни го
  • Благодаря, че прочетохте и взехте отношение!
  • Не вали...И не ми е любовно.
    Меко слънце се крие зад хълма
    и не ми е, даже никак виновно,
    че очите ми с пролет са пълни.

    Никак...!
  • Харесах!
  • Изпращам ти пет чифта крилца, за да ти помагат в носенето на бронежилетката...
  • Така е!
  • Браво!*
  • Силна си Раде, обикновено най-трудно се разделяме с "крехкото" у нас. Чудесно е, наистина!!
  • Харесах много!
Propuestas
: ??:??