19 abr 2016, 19:51  

Безболезнено

  Poesía
1.2K 0 20

 

                                    Не вали...И не ми е любовно.

                                    Меко слънце се крие зад хълма

                                    и не ми е, даже никак виновно,

                                    че очите ми с пролет са пълни.

 

                                    Не сънувам, този път не сънувам,

                                    стига сънища, вече е светло,

                                    покрай шарени къщи пътувам

                                    и е топло, и ярко, и цветно...

 

                                    Не боли...И дори не съм тъжна,

                                    нося маркова бронежилетка...

                                    Че е евтина няма да лъжа –

                                    заплатих най-високата сметка!

 

                                    Не е тежка...И свиквам със нея...

                                    Нещо крехко остана отвън

                                    и се уча така да живея –

                                    безболезнено, като в лош сън!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щом е преболяло, очаквай нова любов! С бронежилетка или без, пролетта е тук и носи трепети. Желая ти ги!
  • Често плащаме висока цена но си заслужава Хареса ми стиха. Поздрав!
  • Не, Людмиле, бронежилетката не е демонстриране на друго лице, а защита...Изработена и получена след много рани – човек, ако е достатъчно силен си изработва такава защитна стена.И там до известна степен се чувства добре, опазен от нови разрушителни емоции, водещи със себе си обикновено много болка. Безболезнено е там, но равно, безчувствено, което си е чист ад според мен! Благодаря за коментарите!
  • Двойното отрицание в първия куплет е насочено към душевни състояния, които обикновено сме свикнали да възприемаме заедно. Ти ги отделяш. Получава се малко странно, но мисля, че разбирам и този емоционален продукт.
    Бронежилетката... Тя е, един вид, демонстрирано от нас друго лице. Със защитна функция, разбира се. Колкото е "по-скъпа" бронята, колкото по-дълго я носим, толкова по-голям е и рискът тя да измести истинското ни "аз". Е, ако това се случи, навярно "аз-ът" не е бил достатъчно зрял.
  • И аз мисля като другите!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...