19.04.2016 г., 19:51  

Безболезнено

1.2K 0 20

 

                                    Не вали...И не ми е любовно.

                                    Меко слънце се крие зад хълма

                                    и не ми е, даже никак виновно,

                                    че очите ми с пролет са пълни.

 

                                    Не сънувам, този път не сънувам,

                                    стига сънища, вече е светло,

                                    покрай шарени къщи пътувам

                                    и е топло, и ярко, и цветно...

 

                                    Не боли...И дори не съм тъжна,

                                    нося маркова бронежилетка...

                                    Че е евтина няма да лъжа –

                                    заплатих най-високата сметка!

 

                                    Не е тежка...И свиквам със нея...

                                    Нещо крехко остана отвън

                                    и се уча така да живея –

                                    безболезнено, като в лош сън!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щом е преболяло, очаквай нова любов! С бронежилетка или без, пролетта е тук и носи трепети. Желая ти ги!
  • Често плащаме висока цена но си заслужава Хареса ми стиха. Поздрав!
  • Не, Людмиле, бронежилетката не е демонстриране на друго лице, а защита...Изработена и получена след много рани – човек, ако е достатъчно силен си изработва такава защитна стена.И там до известна степен се чувства добре, опазен от нови разрушителни емоции, водещи със себе си обикновено много болка. Безболезнено е там, но равно, безчувствено, което си е чист ад според мен! Благодаря за коментарите!
  • Двойното отрицание в първия куплет е насочено към душевни състояния, които обикновено сме свикнали да възприемаме заедно. Ти ги отделяш. Получава се малко странно, но мисля, че разбирам и този емоционален продукт.
    Бронежилетката... Тя е, един вид, демонстрирано от нас друго лице. Със защитна функция, разбира се. Колкото е "по-скъпа" бронята, колкото по-дълго я носим, толкова по-голям е и рискът тя да измести истинското ни "аз". Е, ако това се случи, навярно "аз-ът" не е бил достатъчно зрял.
  • И аз мисля като другите!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...