Не вали...И не ми е любовно.
Меко слънце се крие зад хълма
и не ми е, даже никак виновно,
че очите ми с пролет са пълни.
Не сънувам, този път не сънувам,
стига сънища, вече е светло,
покрай шарени къщи пътувам
и е топло, и ярко, и цветно...
Не боли...И дори не съм тъжна,
нося маркова бронежилетка...
Че е евтина няма да лъжа –
заплатих най-високата сметка! ...