23 oct 2021, 22:18

Безцелно се стелят минутите...

  Poesía
670 12 6

Гори ме бездната на световете,

в които от случайност съм роден

и катедралите на мисълта -

високи и студени,

надвесени от Времето над мен,

очистени от смисъла на дребното

и неоставящи ме примирен!

 

Безцелно се стелят минутите -

като снега.

Искат да скрият земята под нас,

за да не стъпваме твърдо.

Като длета - страшно и бързо

те изковават бръчките!

 

Сенките на уморения от светлината ден

догарят.

Не мога да ги спра.

Събарят в мене тържеството

разпалвано от мисълта.

Желаят ме самотен като тях.

И тих и преходен,

за да не се повторя.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=dn6kVaDwCoo

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младене, за да не повторя всичко казано преди мен, с което съм напълно съгласен, само искам да кажа, че много се радвам на творци като теб, и че имам удоволствието да чета творбите ти. Много обичам, когато творби ме карат да се замислям, да чета пак и пак, да се опитвам да вникна в дълбочината, да не пропусна нещо... А твоите са такива и за мен това е похвално и прекрасно! Браво и от мен!
  • Благодаря на всички коментирали този стих, оценили го и поставили го в Любими. Първият му куплет е мотото на моя профил в този сайт. Затова взех решение да споделя с читателите цялото стихотворение. Бъдете благословени!
  • Един поет в бездната на Времето и Вселената - тих и примирен, издигащ се над всичко дребно и преходно! Прекрасен и мъдър стих! Поздравления, Младене!
  • Нищо в този свят не се повтаря, нито минутите, нито денят, нито човека... Преходни сме, а времето чертае и бразди върху нас. Хубаво е, когато все пак нещо ни държи високо над примирението! Хубаво е!
  • Хареса ми творбата ти, Младене!
    Винаги се възхищавам на космическата висота на мислите ти
    сякаш за да достигнем съвършенството на мига и да открехнем
    завесата към нови свтове...Страхотен финал на стиха...Поздравления!
    "Сенките на уморения от светлината ден

    догарят.

    Не мога да ги спра.

    Събарят в мене тържеството

    разпалвано от мисълта.

    Желаят ме самотен като тях.

    И тих и преходен,

    за да не се повторя."

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...