vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
23.10.2021 г., 22:18 ч.

Безцелно се стелят минутите... 

  Поезия
461 12 6

Гори ме бездната на световете,

в които от случайност съм роден

и катедралите на мисълта -

високи и студени,

надвесени от Времето над мен,

очистени от смисъла на дребното

и неоставящи ме примирен!

 

Безцелно се стелят минутите -

като снега.

Искат да скрият земята под нас,

за да не стъпваме твърдо.

Като длета - страшно и бързо

те изковават бръчките!

 

Сенките на уморения от светлината ден

догарят.

Не мога да ги спра.

Събарят в мене тържеството

разпалвано от мисълта.

Желаят ме самотен като тях.

И тих и преходен,

за да не се повторя.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=dn6kVaDwCoo

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Младене, за да не повторя всичко казано преди мен, с което съм напълно съгласен, само искам да кажа, че много се радвам на творци като теб, и че имам удоволствието да чета творбите ти. Много обичам, когато творби ме карат да се замислям, да чета пак и пак, да се опитвам да вникна в дълбочината, да не пропусна нещо... А твоите са такива и за мен това е похвално и прекрасно! Браво и от мен!
  • Благодаря на всички коментирали този стих, оценили го и поставили го в Любими. Първият му куплет е мотото на моя профил в този сайт. Затова взех решение да споделя с читателите цялото стихотворение. Бъдете благословени!
  • Един поет в бездната на Времето и Вселената - тих и примирен, издигащ се над всичко дребно и преходно! Прекрасен и мъдър стих! Поздравления, Младене!
  • Нищо в този свят не се повтаря, нито минутите, нито денят, нито човека... Преходни сме, а времето чертае и бразди върху нас. Хубаво е, когато все пак нещо ни държи високо над примирението! Хубаво е!
  • Хареса ми творбата ти, Младене!
    Винаги се възхищавам на космическата висота на мислите ти
    сякаш за да достигнем съвършенството на мига и да открехнем
    завесата към нови свтове...Страхотен финал на стиха...Поздравления!
    "Сенките на уморения от светлината ден

    догарят.

    Не мога да ги спра.

    Събарят в мене тържеството

    разпалвано от мисълта.

    Желаят ме самотен като тях.

    И тих и преходен,

    за да не се повторя."
  • Младен, понякога, незнам какво да напиша, усещам прилив на удоволствие при прочита, улавям се, че някъде за миг изчезвам, но когато отново се върна на текста, осъзнавам , че това е вълшебство! Благодаря, за емоцията с която ме зареди този пореден прекрасен стих!
Предложения
: ??:??