23.10.2021 г., 22:18

Безцелно се стелят минутите...

669 12 6

Гори ме бездната на световете,

в които от случайност съм роден

и катедралите на мисълта -

високи и студени,

надвесени от Времето над мен,

очистени от смисъла на дребното

и неоставящи ме примирен!

 

Безцелно се стелят минутите -

като снега.

Искат да скрият земята под нас,

за да не стъпваме твърдо.

Като длета - страшно и бързо

те изковават бръчките!

 

Сенките на уморения от светлината ден

догарят.

Не мога да ги спра.

Събарят в мене тържеството

разпалвано от мисълта.

Желаят ме самотен като тях.

И тих и преходен,

за да не се повторя.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=dn6kVaDwCoo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене, за да не повторя всичко казано преди мен, с което съм напълно съгласен, само искам да кажа, че много се радвам на творци като теб, и че имам удоволствието да чета творбите ти. Много обичам, когато творби ме карат да се замислям, да чета пак и пак, да се опитвам да вникна в дълбочината, да не пропусна нещо... А твоите са такива и за мен това е похвално и прекрасно! Браво и от мен!
  • Благодаря на всички коментирали този стих, оценили го и поставили го в Любими. Първият му куплет е мотото на моя профил в този сайт. Затова взех решение да споделя с читателите цялото стихотворение. Бъдете благословени!
  • Един поет в бездната на Времето и Вселената - тих и примирен, издигащ се над всичко дребно и преходно! Прекрасен и мъдър стих! Поздравления, Младене!
  • Нищо в този свят не се повтаря, нито минутите, нито денят, нито човека... Преходни сме, а времето чертае и бразди върху нас. Хубаво е, когато все пак нещо ни държи високо над примирението! Хубаво е!
  • Хареса ми творбата ти, Младене!
    Винаги се възхищавам на космическата висота на мислите ти
    сякаш за да достигнем съвършенството на мига и да открехнем
    завесата към нови свтове...Страхотен финал на стиха...Поздравления!
    "Сенките на уморения от светлината ден

    догарят.

    Не мога да ги спра.

    Събарят в мене тържеството

    разпалвано от мисълта.

    Желаят ме самотен като тях.

    И тих и преходен,

    за да не се повторя."

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...