Безцелно се стелят минутите...

Поэзия

674 12 6

Гори ме бездната на световете,

в които от случайност съм роден

и катедралите на мисълта -

високи и студени,

надвесени от Времето над мен,

очистени от смисъла на дребното

и неоставящи ме примирен!

Безцелно се стелят минутите -

като снега.

Искат да скрият земята под нас,

за да не стъпваме твърдо.

Като длета - страшно и бързо

те изковават бръчките!

Сенките на уморения от светлината ден

догарят.

Не мога да ги спра.

Събарят в мене тържеството

разпалвано от мисълта.

Желаят ме самотен като тях.

И тих и преходен,

за да не се повторя.

https://www.youtube.com/watch?v=dn6kVaDwCoo

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anahataroot (Зигфрид В.)

Младене, за да не повторя всичко казано преди мен, с което съм напълно съгласен, само искам да кажа, че много се радвам на творци като теб, и че имам удоволствието да чета творбите ти. Много обичам, когато творби ме карат да се замислям, да чета пак и пак, да се опитвам да вникна в дълбочината, да не пропусна нещо... А твоите са такива и за мен това е похвално и прекрасно! Браво и от мен!

2021-10-26T20:47:32+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря на всички коментирали този стих, оценили го и поставили го в Любими. Първият му куплет е мотото на моя профил в този сайт. Затова взех решение да споделя с читателите цялото стихотворение. Бъдете благословени!

2021-10-25T20:28:14+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Един поет в бездната на Времето и Вселената - тих и примирен, издигащ се над всичко дребно и преходно! Прекрасен и мъдър стих! Поздравления, Младене!

2021-10-24T20:48:23+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Нищо в този свят не се повтаря, нито минутите, нито денят, нито човека... Преходни сме, а времето чертае и бразди върху нас. Хубаво е, когато все пак нещо ни държи високо над примирението! Хубаво е!

2021-10-24T05:02:54+03:00
Izumrudkata (Катя)

Хареса ми творбата ти, Младене!
Винаги се възхищавам на космическата висота на мислите ти
сякаш за да достигнем съвършенството на мига и да открехнем
завесата към нови свтове...Страхотен финал на стиха...Поздравления!
"Сенките на уморения от светлината ден

догарят.

Не мога да ги спра.

Събарят в мене тържеството

разпалвано от мисълта.

Желаят ме самотен като тях.

И тих и преходен,

за да не се повторя."

2021-10-24T00:02:27+03:00