vega666 (Младен Мисана)
1541 14268

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Закрыть

Безцелно се стелят минутите... 

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

• anahataroot (Зигфрид В.)

  2021-10-26T20:47:32+03:00
  Младене, за да не повторя всичко казано преди мен, с което съм напълно съгласен, само искам да кажа, че много се радвам на творци като теб, и че имам удоволствието да чета творбите ти. Много обичам, когато творби ме карат да се замислям, да чета пак и пак, да се опитвам да вникна в дълбочината, да не пропусна нещо... А твоите са такива и за мен това е похвално и прекрасно! Браво и от мен!
• vega666 (Младен Мисана)

  2021-10-25T20:28:14+03:00
  Благодаря на всички коментирали този стих, оценили го и поставили го в Любими. Първият му куплет е мотото на моя профил в този сайт. Затова взех решение да споделя с читателите цялото стихотворение. Бъдете благословени!
• Елка (Елка Тодорова)

  2021-10-24T20:48:23+03:00
  Един поет в бездната на Времето и Вселената - тих и примирен, издигащ се над всичко дребно и преходно! Прекрасен и мъдър стих! Поздравления, Младене!
• РосиДимова (Росица Димова)

  2021-10-24T05:02:54+03:00
  Нищо в този свят не се повтаря, нито минутите, нито денят, нито човека... Преходни сме, а времето чертае и бразди върху нас. Хубаво е, когато все пак нещо ни държи високо над примирението! Хубаво е!
• Izumrudkata (Катя)

  2021-10-24T00:02:27+03:00
  Хареса ми творбата ти, Младене!
  Винаги се възхищавам на космическата висота на мислите ти
  сякаш за да достигнем съвършенството на мига и да открехнем
  завесата към нови свтове...Страхотен финал на стиха...Поздравления!
  "Сенките на уморения от светлината ден
  
  догарят.
  
  Не мога да ги спра.
  
  Събарят в мене тържеството
  
  разпалвано от мисълта.
  
  Желаят ме самотен като тях.
  
  И тих и преходен,
  
  за да не се повторя."
• M1234567891 (Миночка Митева)

  2021-10-23T22:37:23+03:00
  Младен, понякога, незнам какво да напиша, усещам прилив на удоволствие при прочита, улавям се, че някъде за миг изчезвам, но когато отново се върна на текста, осъзнавам , че това е вълшебство! Благодаря, за емоцията с която ме зареди този пореден прекрасен стих!