Гори ме бездната на световете,
в които от случайност съм роден
и катедралите на мисълта -
високи и студени,
надвесени от Времето над мен,
очистени от смисъла на дребното
и неоставящи ме примирен!
Безцелно се стелят минутите -
като снега.
Искат да скрият земята под нас,
за да не стъпваме твърдо.
Като длета - страшно и бързо ...