1 mar 2009, 23:42

Бездиханни щрихи 

  Poesía
738 0 10
 

 

„с очите на пораснало дете"...

 

разплитам боса

никому 

ненужни мисли...

заплитам ги

небрежно

по море

от закъснели

бездиханни

щрихи...

 

полученото

хвърлям

(да си тръгне)

но връща се

безмилостно

и пари

и скулптурни

са пръстите ми вечер

(пианото бленува

да го галя...)

 

разплитам боса

непотребни мисли...

 

щрихите

заплетени

немеят...

 

по разпилените

листа бленуват ноти...

 

безгласни са ръцете ми...

 

(и двете...!)

 

***

 

„с очите на пораснало дете"...

 

поглеждам двора

сенчест

и пустеещ

изплакани са розите

недъхави

прозорецът е счупен

гладно зеещ

 

отдавна отлетели мигове

потичат каменно

и чукат по паважа

лозата е пресъхнала

и залезно

обгърнала е пода...

(да не плаче...)

 

избрулени листа

издрали вятъра

постилат търсещи нозе

и чакат...

 

поседнало на люлката дете

и смях безгрижен...

 

а живи

спомените

парят...

 

 

 

28.02.09

Пловдив

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??