Mar 1, 2009, 11:42 PM

Бездиханни щрихи

  Poetry
888 0 10
 

 

„с очите на пораснало дете"...

 

разплитам боса

никому 

ненужни мисли...

заплитам ги

небрежно

по море

от закъснели

бездиханни

щрихи...

 

полученото

хвърлям

(да си тръгне)

но връща се

безмилостно

и пари

и скулптурни

са пръстите ми вечер

(пианото бленува

да го галя...)

 

разплитам боса

непотребни мисли...

 

щрихите

заплетени

немеят...

 

по разпилените

листа бленуват ноти...

 

безгласни са ръцете ми...

 

(и двете...!)

 

***

 

„с очите на пораснало дете"...

 

поглеждам двора

сенчест

и пустеещ

изплакани са розите

недъхави

прозорецът е счупен

гладно зеещ

 

отдавна отлетели мигове

потичат каменно

и чукат по паважа

лозата е пресъхнала

и залезно

обгърнала е пода...

(да не плаче...)

 

избрулени листа

издрали вятъра

постилат търсещи нозе

и чакат...

 

поседнало на люлката дете

и смях безгрижен...

 

а живи

спомените

парят...

 

 

 

28.02.09

Пловдив

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...