Mar 1, 2009, 11:42 PM

Бездиханни щрихи

  Poetry
891 0 10
 

 

„с очите на пораснало дете"...

 

разплитам боса

никому 

ненужни мисли...

заплитам ги

небрежно

по море

от закъснели

бездиханни

щрихи...

 

полученото

хвърлям

(да си тръгне)

но връща се

безмилостно

и пари

и скулптурни

са пръстите ми вечер

(пианото бленува

да го галя...)

 

разплитам боса

непотребни мисли...

 

щрихите

заплетени

немеят...

 

по разпилените

листа бленуват ноти...

 

безгласни са ръцете ми...

 

(и двете...!)

 

***

 

„с очите на пораснало дете"...

 

поглеждам двора

сенчест

и пустеещ

изплакани са розите

недъхави

прозорецът е счупен

гладно зеещ

 

отдавна отлетели мигове

потичат каменно

и чукат по паважа

лозата е пресъхнала

и залезно

обгърнала е пода...

(да не плаче...)

 

избрулени листа

издрали вятъра

постилат търсещи нозе

и чакат...

 

поседнало на люлката дете

и смях безгрижен...

 

а живи

спомените

парят...

 

 

 

28.02.09

Пловдив

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....