Бездиханни щрихи
„с очите на пораснало дете"...
разплитам боса
никому
ненужни мисли...
заплитам ги
небрежно
по море
от закъснели
бездиханни
щрихи...
полученото
хвърлям
(да си тръгне)
но връща се
безмилостно
и пари
и скулптурни
са пръстите ми вечер
(пианото бленува
да го галя...)
разплитам боса
непотребни мисли...
щрихите
заплетени
немеят...
по разпилените
листа бленуват ноти...
безгласни са ръцете ми...
(и двете...!)
***
„с очите на пораснало дете"...
поглеждам двора
сенчест
и пустеещ
изплакани са розите
недъхави
прозорецът е счупен
гладно зеещ
отдавна отлетели мигове
потичат каменно
и чукат по паважа
лозата е пресъхнала
и залезно
обгърнала е пода...
(да не плаче...)
избрулени листа
издрали вятъра
постилат търсещи нозе
и чакат...
поседнало на люлката дете
и смях безгрижен...
а живи
спомените
парят...
28.02.09
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
