Безгрижен вятър
986
0
3
Замръзнал ручей бях,
но тогава без любов живях.
Сега ме стапяш с дъх горещ, за миг кратък
и по устните остава да гори твоя отпечатък.
Правиш ме безгрижен вятър,
от задръжки освободен.
И завихря ме край твоя образ,
този ден, със тебе споделен.
От любов сме запленени...
Развръзваш ми мечтите оковани,
от хорските думи - почти обрани.
И отново зацъфтяват те,
дваж по-буйни, безкрая на небе.
Във любов сме запилени...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефани Дончева Todos los derechos reservados
