Замръзнал ручей бях,
но тогава без любов живях.
Сега ме стапяш с дъх горещ, за миг кратък
и по устните остава да гори твоя отпечатък.
Правиш ме безгрижен вятър,
от задръжки освободен.
И завихря ме край твоя образ,
този ден, със тебе споделен.
От любов сме запленени...
Развръзваш ми мечтите оковани,
от хорските думи - почти обрани.
И отново зацъфтяват те, ...