8 февр. 2009 г., 21:31

Безгрижен вятър 

  Поэзия » Любовная
669 0 3

Замръзнал ручей бях,
но тогава без любов живях.

Сега ме стапяш с дъх горещ, за миг кратък
и по устните остава да гори твоя отпечатък.

 

Правиш ме безгрижен вятър,

от задръжки освободен.
И завихря ме край твоя образ,

този ден, със тебе споделен.
От любов сме запленени...

 

Развръзваш ми мечтите оковани,
от хорските думи - почти обрани.
И отново зацъфтяват те,

дваж по-буйни, безкрая на небе.
Във любов сме запилени...

© Стефани Дончева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??