Безгрижен вятър

Poetry » Love

988 0 3

Замръзнал ручей бях,
но тогава без любов живях.

Сега ме стапяш с дъх горещ, за миг кратък
и по устните остава да гори твоя отпечатък.

Правиш ме безгрижен вятър,

от задръжки освободен.
И завихря ме край твоя образ,

този ден, със тебе споделен.
От любов сме запленени...

Развръзваш ми мечтите оковани,
от хорските думи - почти обрани.
И отново зацъфтяват те,

дваж по-буйни, безкрая на небе.
Във любов сме запилени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Fontaine (Димитър Димчев)

НЕ, й ако я подредиш правилно

2009-02-09T13:41:15+02:00
didiste (Стефани Дончева)

но не е ли любовта един безпорядък :D

2009-02-09T09:59:59+02:00
Fontaine (Димитър Димчев)

Може да се поправи, и ще е доста по добро.
В момента е , някакъв безпорядък.Но до кога... ?

2009-02-08T23:51:35+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0