Без име
Не се познаваме.
Дори не знам името ти.
Не сме се срещали.
Не знаем
как биха се усещали телата ни
едно до друго.
А ти каза —
това не е любов.
Тогава защо се радвам,
когато се появиш?
Защо усещам,
че ме разбираш?
Защо боли,
когато си тръгваш?
Можем ли
да се видим
отвъд —
екрана,
разстоянието,
времето,
страховете,
мислите,
бъдещето,
миналото,
представите,
желанията,
проекциите,
моделите...
Можем ли просто
да бъдем —
тук,
сега,
автентични,
сурови
и живи?
Не е ли точно това
чистото присъствие,
в което дишаме заедно
преди всяка дума,
преди всяка маска,
преди да има име —
любовта, която търсим?
Тази, която просто е —
безграничната,
безусловната,
безименната...
Истинската?
Тина Рай, 09 май 2025
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
