9 мая 2025 г., 12:26

Без име

303 0 3

Не се познаваме.
Дори не знам името ти.
Не сме се срещали.
Не знаем
как биха се усещали телата ни
едно до друго.

А ти каза —
това не е любов.

Тогава защо се радвам,
когато се появиш?
Защо усещам,
че ме разбираш?
Защо боли,
когато си тръгваш?

Можем ли
да се видим
отвъд —

екрана,
разстоянието,
времето,
страховете,
мислите,
бъдещето,
миналото,
представите,
желанията,

проекциите, 
моделите...

Можем ли просто
да бъдем —
тук,
сега,
автентични,
сурови
и живи?

Не е ли точно това
чистото присъствие,
в което дишаме заедно
преди всяка дума,
преди всяка маска,
преди да има име —

любовта, която търсим?

Тази, която просто е —

безграничната,
безусловната,
безименната...
Истинската? 

 

Тина Рай, 09 май 2025

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Със себе си, да-със това което сме били, сме или искаме да бъдем и.. със всичките съпътстващи им травми, уроци и мечти. Мисля, че истинското себе си е както пишеш ти-виждането отвъд всички неща, които изброяваш. Да маркираш травмите си, но да ги надскочиш осъзнавайки, че отношенията между двама не са война на травмите, а това което изплува над тях. И не независимо, не. Това на мен ми идва незряло и обсесивно. За мен е, въпреки, не независимо. Защото както в този свят има от всичко, така и ние сме шарени в общата си еднаквост и зрелостта е именно в това-да позволим и приемем съществуването на обстоятелства, фактори и хора, на травми, програми и мироглед, но... да бъдем идентични и в онова себе си в себе си, което не се влияе от нищо. Себерефлексия. Като дете, което още не е ожулвало коляно и не е плакало...
  • В крайна сметка всяка среща е огледало, всъщност среща със себе си. Любовта, която търсим, истинската, е вътре в нас. И развитието според мен е просто пътуване навътре, към тази любов, тази наша естествена същност и есенция. Чистото преживяване на любовта, която просто е, независимо от външните обстоятелства, фактори или хора.
  • Не е важно мястото, където двама се срещат. Някои вярват, че онлайн хората са по искрени, други смятат, че са такива в реалността. Аз мисля, че един човек е искрен, когато е еднакъв навсякъде и във всички ситуации в живота. Но почти никога не среща навреме човек на същото стъпало по стълбичката на развитието си, което е едно от предназначенията на всеки раждащ се човек на земята-да среща различни хора, на различни стъпала, за да получи своите травми и уроци, за да може да се развива. Затова почти през целият си живот, хората се чувстват самотни, все нещо им липсва. И това е мъката на земното ни превъплъщение - да се родиш с душа в оксиморон с плътта и в процентите им, които в различни дози преобладават във всеки от нас.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...