May 9, 2025, 12:26 PM

Без име

  Poetry » Love
302 0 3

Не се познаваме.
Дори не знам името ти.
Не сме се срещали.
Не знаем
как биха се усещали телата ни
едно до друго.

А ти каза —
това не е любов.

Тогава защо се радвам,
когато се появиш?
Защо усещам,
че ме разбираш?
Защо боли,
когато си тръгваш?

Можем ли
да се видим
отвъд —

екрана,
разстоянието,
времето,
страховете,
мислите,
бъдещето,
миналото,
представите,
желанията,

проекциите, 
моделите...

Можем ли просто
да бъдем —
тук,
сега,
автентични,
сурови
и живи?

Не е ли точно това
чистото присъствие,
в което дишаме заедно
преди всяка дума,
преди всяка маска,
преди да има име —

любовта, която търсим?

Тази, която просто е —

безграничната,
безусловната,
безименната...
Истинската? 

 

Тина Рай, 09 май 2025

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Със себе си, да-със това което сме били, сме или искаме да бъдем и.. със всичките съпътстващи им травми, уроци и мечти. Мисля, че истинското себе си е както пишеш ти-виждането отвъд всички неща, които изброяваш. Да маркираш травмите си, но да ги надскочиш осъзнавайки, че отношенията между двама не са война на травмите, а това което изплува над тях. И не независимо, не. Това на мен ми идва незряло и обсесивно. За мен е, въпреки, не независимо. Защото както в този свят има от всичко, така и ние сме шарени в общата си еднаквост и зрелостта е именно в това-да позволим и приемем съществуването на обстоятелства, фактори и хора, на травми, програми и мироглед, но... да бъдем идентични и в онова себе си в себе си, което не се влияе от нищо. Себерефлексия. Като дете, което още не е ожулвало коляно и не е плакало...
  • В крайна сметка всяка среща е огледало, всъщност среща със себе си. Любовта, която търсим, истинската, е вътре в нас. И развитието според мен е просто пътуване навътре, към тази любов, тази наша естествена същност и есенция. Чистото преживяване на любовта, която просто е, независимо от външните обстоятелства, фактори или хора.
  • Не е важно мястото, където двама се срещат. Някои вярват, че онлайн хората са по искрени, други смятат, че са такива в реалността. Аз мисля, че един човек е искрен, когато е еднакъв навсякъде и във всички ситуации в живота. Но почти никога не среща навреме човек на същото стъпало по стълбичката на развитието си, което е едно от предназначенията на всеки раждащ се човек на земята-да среща различни хора, на различни стъпала, за да получи своите травми и уроци, за да може да се развива. Затова почти през целият си живот, хората се чувстват самотни, все нещо им липсва. И това е мъката на земното ни превъплъщение - да се родиш с душа в оксиморон с плътта и в процентите им, които в различни дози преобладават във всеки от нас.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...