9.05.2025 г., 12:26

Без име

306 0 3

Не се познаваме.
Дори не знам името ти.
Не сме се срещали.
Не знаем
как биха се усещали телата ни
едно до друго.

А ти каза —
това не е любов.

Тогава защо се радвам,
когато се появиш?
Защо усещам,
че ме разбираш?
Защо боли,
когато си тръгваш?

Можем ли
да се видим
отвъд —

екрана,
разстоянието,
времето,
страховете,
мислите,
бъдещето,
миналото,
представите,
желанията,

проекциите, 
моделите...

Можем ли просто
да бъдем —
тук,
сега,
автентични,
сурови
и живи?

Не е ли точно това
чистото присъствие,
в което дишаме заедно
преди всяка дума,
преди всяка маска,
преди да има име —

любовта, която търсим?

Тази, която просто е —

безграничната,
безусловната,
безименната...
Истинската? 

 

Тина Рай, 09 май 2025

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Със себе си, да-със това което сме били, сме или искаме да бъдем и.. със всичките съпътстващи им травми, уроци и мечти. Мисля, че истинското себе си е както пишеш ти-виждането отвъд всички неща, които изброяваш. Да маркираш травмите си, но да ги надскочиш осъзнавайки, че отношенията между двама не са война на травмите, а това което изплува над тях. И не независимо, не. Това на мен ми идва незряло и обсесивно. За мен е, въпреки, не независимо. Защото както в този свят има от всичко, така и ние сме шарени в общата си еднаквост и зрелостта е именно в това-да позволим и приемем съществуването на обстоятелства, фактори и хора, на травми, програми и мироглед, но... да бъдем идентични и в онова себе си в себе си, което не се влияе от нищо. Себерефлексия. Като дете, което още не е ожулвало коляно и не е плакало...
  • В крайна сметка всяка среща е огледало, всъщност среща със себе си. Любовта, която търсим, истинската, е вътре в нас. И развитието според мен е просто пътуване навътре, към тази любов, тази наша естествена същност и есенция. Чистото преживяване на любовта, която просто е, независимо от външните обстоятелства, фактори или хора.
  • Не е важно мястото, където двама се срещат. Някои вярват, че онлайн хората са по искрени, други смятат, че са такива в реалността. Аз мисля, че един човек е искрен, когато е еднакъв навсякъде и във всички ситуации в живота. Но почти никога не среща навреме човек на същото стъпало по стълбичката на развитието си, което е едно от предназначенията на всеки раждащ се човек на земята-да среща различни хора, на различни стъпала, за да получи своите травми и уроци, за да може да се развива. Затова почти през целият си живот, хората се чувстват самотни, все нещо им липсва. И това е мъката на земното ни превъплъщение - да се родиш с душа в оксиморон с плътта и в процентите им, които в различни дози преобладават във всеки от нас.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...