29 jun 2014, 22:48

Безименна болка 

  Poesía
547 1 0

Зова те за помощ,

протягам ръка,

но отговор няма сега.

Избегнати погледи,

удар в прахта,

всичко е просто вик в пустошта.

Часовника връщам,

минута покой.

 

После напред продължавам,

но миналото и теб не забравям.

© Петя Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??