29.06.2014 г., 22:48 ч.

Безименна болка 

  Поезия
560 1 0

Зова те за помощ,

протягам ръка,

но отговор няма сега.

Избегнати погледи,

удар в прахта,

всичко е просто вик в пустошта.

Часовника връщам,

минута покой.

 

После напред продължавам,

но миналото и теб не забравям.

© Петя Кънчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??