Безименна болка

29.06.2014 г., 22:48 ч.

Поезия

652 1 0

Зова те за помощ,
протягам ръка,
но отговор няма сега.
Избегнати погледи,
удар в прахта,
всичко е просто вик в пустошта.
Часовника връщам,
минута покой.
После напред продължавам,
но миналото и теб не забравям.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безименна болка

Искате да прочетете повече?

Предложения