Зова те за помощ,
протягам ръка,
но отговор няма сега.
Избегнати погледи,
удар в прахта,
всичко е просто вик в пустошта.
Часовника връщам,
минута покой.
После напред продължавам,
но миналото и теб не забравям.
© Петя Кънчева Всички права запазени