Jun 29, 2014, 10:48 PM

Безименна болка 

  Poetry
548 1 0

Зова те за помощ,

протягам ръка,

но отговор няма сега.

Избегнати погледи,

удар в прахта,

всичко е просто вик в пустошта.

Часовника връщам,

минута покой.

 

После напред продължавам,

но миналото и теб не забравям.

© Петя Кънчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??