5.03.2022 г., 10:53 ч.

Безименните гари са милиони 

  Поезия » Гражданска
293 7 11

Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.

 

И релси се извиват – посивели,
безкраен път към нищото и мрака,
стрелочник, помнещ срещи и раздели,
зелена светлина от Бога чака.

 

И в сгърчените клони се стаява,
макар и плаха мъничка надежда.
Дано дочакат, но далеч изглежда,
домът им. Господа, нетрайна слава,

 

цената ѝ не вие ще платите,
в очите детски страх и болка чиста...
Успявате ли нощем да заспите,
под укорния взор на машиниста?

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

На гара "Безименна", влака
за никъде чакам. Без багаж,
заровено минало, илюзии
и мечти, разпилени по вятъра.
Билетът е еднопосочен: ...
  307  13 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??