18 oct 2008, 17:51

Безименно 1

1.2K 0 14

 

Боли. А болката набъбва бавно,

не е като от удар с нож.

Боли по малко, нахално плавно,

в страданието ми намерила разкош.  

 

Боли. Утайките от стари чувства

заплуваха във днешната ми чаша чай,

от загорелите стени на спомена отлющени -

изсъхнал спомен с предсказуем край.  

 

Горчи. Горчив е чаят - грешка няма,

с присвито гърло сърбам днес,

от билето омайно на измамата,

подправено със щипка натрошена чест.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...