18.10.2008 г., 17:51

Безименно 1

1.2K 0 14

 

Боли. А болката набъбва бавно,

не е като от удар с нож.

Боли по малко, нахално плавно,

в страданието ми намерила разкош.  

 

Боли. Утайките от стари чувства

заплуваха във днешната ми чаша чай,

от загорелите стени на спомена отлющени -

изсъхнал спомен с предсказуем край.  

 

Горчи. Горчив е чаят - грешка няма,

с присвито гърло сърбам днес,

от билето омайно на измамата,

подправено със щипка натрошена чест.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...