Боли. А болката набъбва бавно,
не е като от удар с нож.
Боли по малко, нахално плавно,
в страданието ми намерила разкош.
Боли. Утайките от стари чувства
заплуваха във днешната ми чаша чай,
от загорелите стени на спомена отлющени -
изсъхнал спомен с предсказуем край.
Горчи. Горчив е чаят - грешка няма,
с присвито гърло сърбам днес,
от билето омайно на измамата,
подправено със щипка натрошена чест.
© Здравка All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
