Oct 18, 2008, 5:51 PM

Безименно 1 

  Poetry » Love
1068 0 14
Боли. А болката набъбва бавно,
не е като от удар с нож.
Боли по малко, нахално плавно,
в страданието ми намерила разкош.
Боли. Утайките от стари чувства
заплуваха във днешната ми чаша чай,
от загорелите стени на спомена отлющени -
изсъхнал спомен с предсказуем край.
Горчи. Горчив е чаят - грешка няма,
с присвито гърло сърбам днес,
от билето омайно на измамата,
подправено със щипка натрошена чест.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка All rights reserved.

Random works
: ??:??