18 окт. 2008 г., 17:51
Боли. А болката набъбва бавно,
не е като от удар с нож.
Боли по малко, нахално плавно,
в страданието ми намерила разкош.
Боли. Утайките от стари чувства
заплуваха във днешната ми чаша чай,
от загорелите стени на спомена отлющени -
изсъхнал спомен с предсказуем край.
Горчи. Горчив е чаят - грешка няма,
с присвито гърло сърбам днес,
от билето омайно на измамата,
подправено със щипка натрошена чест.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация