18 окт. 2008 г., 17:51

Безименно 1

1.2K 0 14

 

Боли. А болката набъбва бавно,

не е като от удар с нож.

Боли по малко, нахално плавно,

в страданието ми намерила разкош.  

 

Боли. Утайките от стари чувства

заплуваха във днешната ми чаша чай,

от загорелите стени на спомена отлющени -

изсъхнал спомен с предсказуем край.  

 

Горчи. Горчив е чаят - грешка няма,

с присвито гърло сърбам днес,

от билето омайно на измамата,

подправено със щипка натрошена чест.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...