Безкрай

Празно е

Духът не спира да гори забравен

в пустошта на безпределна нежност

изгнаник тих, самотник мразен

плаче в дебрите на тъмна вечност.

Тихо е

Няма глас, чийто вик обречен да смрази душата,

подтисник липсва, там където светъл лъч синее

в забрава, тичешком, сред звуците на красотата,

във вековните гори изгубената радост грее.

Плач във самотата

Няма глас, чиято светла мигновеност да даде утеха

в океан на мрака потапя се отново тъжна младост

време,мисъл отнесени по път поеха,

думите счупиха се в забравата на огнената жалост.