Oct 5, 2018, 12:17 AM

Безкрай 

  Poetry » Other
568 0 0
Празно е
Духът не спира да гори забравен
в пустошта на безпределна нежност
изгнаник тих, самотник мразен
плаче в дебрите на тъмна вечност.
Тихо е
Няма глас, чийто вик обречен да смрази душата,
подтисник липсва, там където светъл лъч синее
в забрава, тичешком, сред звуците на красотата,
във вековните гори изгубената радост грее.
Плач във самотата
Няма глас, чиято светла мигновеност да даде утеха ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mgg All rights reserved.

Вечерно

Random works
: ??:??