5.10.2018 г., 0:17

Безкрай

763 0 0

Празно е

Духът не спира да гори забравен

в пустошта на безпределна нежност

изгнаник тих, самотник мразен

плаче в дебрите на тъмна вечност.

Тихо е

Няма глас, чийто вик обречен да смрази душата,

подтисник липсва, там където светъл лъч синее

в забрава, тичешком, сред звуците на красотата,

във вековните гори изгубената радост грее.

Плач във самотата

Няма глас, чиято светла мигновеност да даде утеха

в океан на мрака потапя се отново тъжна младост

време,мисъл отнесени по път поеха,

думите счупиха се в забравата на огнената жалост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mgg Всички права запазени

Вечерно

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...