Безкрайна

Poesía

458 0 2

Ще те видя ли някога? Едва ли.

Безмилостно времето пропиляхме.

Но и то, вижда се, не ни пожали.

Отне ни всичко хубаво, което бяхме.

Остана ни надеждата, че душата,

неподвластна на материята, на прахта,

докрай ще остане вярна на светлината

изначална, вечна, безкрайна – Любовта...

07 08 2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

NadeBo (Надежда Борисова)

Благодаря, Георги! Радвам се и се наслаждавам на твоето "Добре" - светлина в тъмнината... Приятна вечер и творене!!!

2019-08-08T20:31:26+03:00
генек (Георги Коновски)

Добре, добре...

2019-08-07T21:16:48+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0