28 dic 2008, 21:08

Безкрайност

5.1K 2 38

"Безкрайността е липса на ограничение"

Аристотел

 

Обича ме! И още как!

Обсебила съм всичките му нощи.

Осъмва в утрото на моя праг.

Задръсти електронната ми поща.

Обича ме! С такава жар!

Подкупил е кварталните цветари.

Създал е в двора ми цъфтящ олтар.

По стълбите - разсипал кехлибари.

Обича ме! А аз... не знам...

Погледнах във очите му (личало).

А там - живот, и страст, и плам

в безкрайност, обещаваща начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Прекалената предпазливост прави Пакости

    * на РАЗСЪНВАНЕ*
    От толкова. ..❤️ Обичане 💗
    . ..се губя
    на вените ти в сините пътеки.. .
    В жаравените връхчета
    на пръстите ти. ..
    Във шепота на дланите ти меки.. .
    От толкова Обичане покълвам.. .
    Отпивам те.. .
    и Изворна се раждам.
    Вкусът ти - Вино за причастие.. .
    А аз. .. една РАЗБЛУДНА ЖАЖДА.
    От толкова Обичане. ..
    Съм Себе си. ..
    Намерила се в тихите ти думи.. .
    Попила тебе в спящото си тяло.. .
    Превърната във твоето
    *РАЗСЪМВАНЕ*
  • Ярко! Очень...
  • Написано с много емоция!Поздравления!!!
  • Невероятно красиво! Много си добра!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...